Цонка Илиева
Трети март

Днеска първи ще се пукнат

над Шипка зорите.

Ден родилен! Ще се люшнат

от тръпка скалите.

 

Ще се вдигне благослова

на кости приспани,

ек столетен ще удари

небето-камбана:

 

Сто пъти — за тебе, горо,

майчице хайдушка.

И за първата ти свята

и последна пушка.

Сто пъти — за поп Матея,

бойното клепало.

И за оня, синеокия,

бесило изгряло.

 

Сто пъти — за тази тежка

дума в април пряма.

И за оня вечен огън:

„Сам съм. Други няма.“

 

Сто пъти — за двайсет песни,

двеста глави луди

в дните ни, с които Вола

сабя-съвест буди.

 

Петстотин — за тебе, моя

руска, непревзета

обич, дето ме закичи

с козлодуйско цвете.