Дъглас Бейдър
Предговор към английското издание

Както често се случва по време на война, особено в авиацията, вие да знаете имената на пилотите, които воюват на страната на противника. По-късно рядко се срещате с тях. В края на тази война някои от нас имаха възможността да се запознаят лично с добре известните пилоти на Луфтвафе, които дотогава знаехме само поименно. Сега, седем години по-късно, някои от тези имена не са се опазили в паметта ми, но си спомням добре Галанд, Рудел и германския нощен пилот-изтребител с фамилия Майер. Те посетиха Централната база на изтребителната авиация в Танжмер през юни 1945 година и някои от бившите им противници от Кралските военновъздушни сили (RAF) получиха възможност да обменят с тях възгледите си за въздушната тактика и качествата на самолетите, две от темите, които вечно ще занимават пилотите. Съвпадението, което изуми всички ни, ако ми простят изложението на този анекдотичен случай, стана, когато Майер разговаряше с нашия добре известен пилот-изтребител Бранс Бърбридж и откри, че именно Бранс една нощ го е свалил над германско летище, докато Майер се спускал на кръгове, захождайки за кацане.

Дъглас Бейдър

Докато бях в плен при германците през по-голямата част от войната, чувах много за Ханс-Улрих Рудел. Неговите действия на Източния фронт от време на време се радваха на голямо внимание от страна на германската преса. Именно поради това с огромен интерес се срещнах с него през юни 1945. Малко преди края на войната Рудел бе изгубил крака си до под коляното при обстоятелства, които той описва в своята книга. По време на това посещение командващ в Танжмер бе добре познатият в RAF Дик Етчърли. Там също така бяха Фран Кери, Боб Так (който беше заедно с мен пленен в Германия), „Рац“ Бери, Хоук Уелс и Ролан Бимон (в момента главен изпитател във фирмата „Дженеръл Електрик“). Всички смятахме, че трябва да се опитаме да поръчаме протеза за Рудел. Много ми е жал, че не успяхме да доведем тази работа докрай, тъй като, независимо че бяха взети всички необходими мерки, стана ясно, че неговата ампутация е била направена прекалено скоро, за да се изработи и адаптира протезата, и в края на краищата се отказахме от тази идея.

Всички четем автобиографиите на онези, с които сме се виждали, макар и за малко, със значително по-голям интерес, отколкото написаните от непознати. Тази книга на Рудел е отчет от първа ръка за неговия живот в германските ВВС по време на войната, особено на изток. Не бих могъл да се съглася с редица заключения, които той прави, или с някои негови идеи. Освен всичко останало аз воювах на противоположната страна.

В мащаба си тази книга не е достатъчно всеобхватна, за да разкаже за живота на един храбър мъж, който се сражава по простодушен и безхитростен маниер. Още повече тя хвърля светлина върху противниците на Рудел на Източния фронт — пилотите от руските ВВС. Вероятно това е най-ценната част от цялата книга.

Щастлив съм да напиша това кратко предисловие към книгата на Рудел, тъй като съм се виждал с него само в течение на няколко дни, но той според всички стандарти е смел човек и аз му желая успех.