Александър Твардовски
За най-съкровеното

Не ме вълнува слава тленна,

нито за власт дребнава страст.

Но ей от таз гора зелена

свой дял да имам искам аз.

 

Свой дял от детските пътеки

в конопи дъхави и ръж,

от обечки брезови меки,

съборени от майски дъжд,

 

От оня бряг, където с пяна

морето мие пясък мек,

свой дял от песента, изпяна

във нашия единствен век!

 

Свой дял в беди и във победи

и във веселие и скръб!

Да видя всичко, да усетя

живота върху своя гръб.

 

Ала все пак, макар нелесна,

за мен най-скъпа би била

една увереност: че честно

съм влачил своята кола.

 

1957—1958