Биография
По-долу е показана статията за Владимир_Зарев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Владимир Зарев | |
| български писател и редактор | |
| Роден | Владимир Пантелеев Пантев
5 октомври 1947 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | редактор в списание „Съвременник“ |
| Литература | |
| Псевдоним | Владимир Зарев |
| Жанрове | роман |
| Известни творби | „Битието“ (1978) „Разруха“ (2003) |
| Награди | Вазова награда (2015)[1] |
| Семейство | |
| Баща | Пантелей Зарев |
| Съпруга | Снежана Зарева Мирела Иванова |
| Деца | 3: Неда, Яна, Зорница |
| Уебсайт | |
Владимир Пантелеев Пантев е български писател и редактор, с литературен псевдоним Владимир Зарев.
Биография
Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).
Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1972).[2][3] От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. „Съвременник“. Член е на Съюза на българските писатели.[4] Първия си разказ печата в сп. „Пламък“.
Главен редактор е на списание „Съвременник“. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ.[2]
През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“.[5]
На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.[6] През март 2019 г. получава орден „Стара планина“ първа степен „за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.[7]
Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е драматург в Народния театър „Иван Вазов“ от 2016 г. Двамата имат 3 дъщери.[3]
Избрана библиография
Автор е на над 15 книги[2].
- Романи
- „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
- „Процесът“ (1984)
- „Хрътката“ (1987)
- „Хрътката срещу хрътката“ (1990)
- „Лето 1850“ (1988)
- „Разруха“ (2003)
- „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004)
- „Светове“ (2008)
- „Орлов мост“ (2015)
- „Чудовището“ (2019)
- „Объркани в свободата“ (2022)
- Трилогия
- „Битието“ (1978)
- „Изходът“ (1983)
- „Законът“ (2012)
- Други
- „Ако това е времето“, стихове (1969)
- „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
- „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
- „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
- „Дунавски новели“ (1974)
- „Изборът“ (1985)
Филмография
- „Този хубав живот“ (1975) – сценарий
- „Дървото на живота“ (2013 – 2014) – идея
Източници
- ↑ Ели Куманова, „Владимир Зарев е носител на Вазовата награда за 2015 година“, БНР, 9 юли 2015 г.
- 1 2 3 Владимир Зарев: Биографични бележки Архив на оригинала от 2013-05-20 в Wayback Machine..
- 1 2 „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“, в-к „Новинар“, 28 септември 2012.
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г
- ↑ „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“, в-к Новинар, стр. 12, 26 февруари 2013 г.
- ↑ Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев // Министерски съвет, 7 ноември 2017 г. Архивиран от оригинала на 8 ноември 2017. Посетен на 7 ноември 2017 г.
- ↑ Указ № 43 от 7 март 2019 г. Обн. ДВ. бр. 22 от 15 март 2019 г.
- Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.
Външни препратки
- От и за Владимир Зарев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Произведения на Владимир Зарев в
Моята библиотека - Владимир Зарев в
Internet Movie Database - Критика за Владимир Зарев в Литернет
|
