Биография

По-долу е показана статията за Миглена Николчина от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Миглена Николчина
българска поетеса, литературна изследователка и феминистка
Като член на журито на литературната награда „Иван Николов“, 22 декември 2010
3 февруари 2010 г.
Родена
10 ноември 1955 г. (70 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Работила вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение, разказ
Известни творбиАсимволия (1995)
Семейство
БащаИлия Николчин
СъпругМарин Маринов
ДецаНикола Маринов
Уебсайт
Миглена Николчина в Общомедия

Миглена Николчина е българска писателка и изследователка в областта на литературната теория и история (с фокус върху романтизма, модернизма и научната фантастика) и съвременната философия (с фокус върху Юлия Кръстева и Мераб Мамардашвили). В центъра на интересите ѝ са проблемът за човека, философския (анти)хуманизъм, художествения утопизъм и видеоигрите като естетически феномен.

Биография

Миглена Николчина е родена на 10 ноември 1955 г. в с. Ружинци, Белоградчишко. Неин баща е писателят и журналист Илия Николчин.

Университетска кариера

Кандидат на философските науки (доктор) (1984) и доктор по английска литература на Университета на Западно Онтарио, Канада (1993). Асистент (1984), главен асистент (1989), доцент (1994) и професор (2012) в Софийския университет. Николчина е специализирала в Централноевропейския университет в Будапеща (1998), в Института за хуманитарни науки във Виена (2001) и в Института за академични изследвания в Принстън (2001 – 2002). Директор на Програмата за род и култура в Централноевропейския университет, Будапеща (1998 – 2000). Ръководител на Катедра по теория и история на литературата към Факултет по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ (2005-2015). Преподавател в магистратурите по Литература (Катедра по теория и история на литературата) и Социални изследвания на пола (Философски факултет).

Автор и редактор

От началото на 1980-те публикува критически и литературоведски анализи, статии, предисловия.

Главен редактор на „Литературен вестник“ през 1990-те.

Създател и главен редактор на списание „Алтера“ – списание за пол, език, култура (2005 – 2006), а също и главен редактор на списанието за философия, социални науки и хуманитаристика „Алтера академика“ (2007 – 2008)[1] (Алтера и Алтера академика са две различни издания на издателство Алтера).

Редактор на Зевгма. Поредица за хуманитаристика към издателство Версус.

Семейство

Съпруга на писателя Емил Орманов (1978 – 1984) и Марин Маринов (1986 – 2015), философ.

Майка на Никола Маринов и Богдан Маринов.

Библиография

Поезия
  • 1985 – Три след полунощ. София: Народна младеж, 64 с.
  • 1993 – Скръб по Далчев. София: Лице и Свободно поетическо общество.
  • 1995 – Асимволия: десет стихотворения. София: Лице.[2]
  • 1998 – Кратки разкази за любовта и писането[3]
  • 2008 – Градът на амазонките. Пловдив: Жанет-45[4][5][6]
Разкази
  • 1990 – Билет за Вега
  • 2015 – Билет за Вега, второ разширено издание, Пловдив: Жанет-45
Теоретични изследвания
  • 1988 – Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 152 с.
  • 1992 – Човекът – утопия. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 120 с.
  • 2002 – Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература
  • 1997 – Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 200 с. (Преведена е на английски, руски, унгарски и македонски.)
    • 2003 – ((ru)) Значение и матереубийство. Традиция матерей в свете Юлии Кристевой, Изд. Идея-Пресс.
    • 2004 – ((en)) Matricide in Language: Writing Theory in Kristeva and Woolf, Other Press (NY) Корица на книгата
    • 2004 – ((hu)) Jelentés és anyagyilkosság, Balassi Kiado ISBN 963-506-586-8[7]
  • 2012 – Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Фондация „Литературен вестник“, 2012.
  • 2013 – Lost Unicorns of the Velvet Revolutions: Heterotopias of the Seminar, New York: Fordham University Press, 2013.
  • 2014 – Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса. ИК „Жанет 45“, Пд.[8]
  • 2022  – Бог с машина: Изваждане на човека. От романтизма до трансхуманизма София: Версус, 2022.
  • 2023 – Николчина, Миглена, Северина Станкева, Николай Генов, Матиас Роберт Ердбеер и Димитър Данаилов. Видеоигрите. Опасната муза. Зевгма. София: Версус, 2023.
Съставителство и редакция
  • 1997 – Времето на жените: англо-американски и френски феминизми, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“
  • 1998 – Теменуги. Другият роман на Яворов, „Литературен вестник, София
  • 2010 – Moon Lake, изд. Алтера, София
Преводи
  • Емили Дикинсън
  • Уолт Уитман
  • Огдън Неш
Значими публикации в периодиката
  • „Жестокост и уязвимост“, в. „Студентска трибуна“, 1989, бр. 39.
  • „Младежта на романтизма“, сп. „Младеж и общество“, кн.1 – 2, 1989, с.60 – 69.
  • „Born from the Head: Reading Woolf via Kristeva“, „Diacritics“, 21.2 – 3 (1991): 30 – 42.
  • „Изгубената територия: Притчи за изгнанието у Юлия Кръстева“, сп. „Lettre Internationale“, Пролет 1993, с.54 – 60.
  • „Юлия Кръстева: полилогическият облог“, сп. „Литературна мисъл“, бр.4, 1993, с.16 – 44.
  • „Женска кръв: щрихи към едно оцеляване“, сп. „Литературата“, бр.3, 1994.
  • „Родословие на безмълвието: смисъл, пауза и женско писане“, сп. „Литературна мисъл“, бр.3, 1994, с.117 – 130.
  • „Изпаряване на морето: „женственост“ и „мъжественост“ в лириката на Блага Димитрова“, сп. „Литературата“, кн. 7, 1997, с.129 – 139.
  • „Семинарът: начин на употреба“, сп. „Критика и хуманизъм“, 14/2, 2002, 79 – 107.
  • „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, сп. „Критика и хуманизъм“, кн. 22, 2006, с.73 – 92.
  • Inverted Forms and Heterotopian Homonymy: Althusser, Mamardashvili, and the Problem of ‘Man’. boundary 2 (an international journal of literature and culture), v. 41, no 1, spring 2014, pp. 79-100.
  • Превращенные формы и гетеротопическая омонимия: Альтюссер, Мамардашвили и проблема „человека“. В: Встреча: Мераб Мамардашвили – Луи Альтюссер. Москва, 2016. 155-180.
  • “Time in Video Games: Repetitions of the New," differences 28.3 (2017): 19-43.
  • Signifiance and Transubstantiation: The Returns of the Avant-Garde in Kristeva's Philosophy of Literature. Sara Beardsworth (ед.) The Philosophy of Julia Kristeva. Chicago: Open Court, 2020, 265-282.
  • Verwandlung, или горнилото на човека. Мамардашвили от Маркс до Кафка и от Кафка до Лем. Философски алтернативи, 2021, ХХХ: 2, 58-73.
  • Ontology, Biosemiotics, and Set Theory: New Turns in Kristevan Studies, Acta Nova Humanistica 1, бр. 1 (2024): 13–26
  • “Derrida and Kristeva Play Sollers’ Numbers (A Gamer’s Mode d’emploi)”, Философия/Philosophy 34 (2), 2025, 231-247.

Източници

  1. ↑ „Алтера академика“: Редакционна колегия Архив на оригинала от 2011-12-25 в Wayback Machine.
  2. ↑ Десислава Неделчева, „А-символия. Миглена Николчина“, рец. в LiterNet, 14 ноември 2001 г.
  3. ↑ Милена Кирова, „Постмодерният ерос“, рец. във в. Култура, бр. 10 (2335), 12 март 1999 г.
  4. ↑ За Градът на амазонките на сайта на изд. Жанет-45
  5. ↑ Марин Бодаков, „Градът на амазонките“, рец. във в. Култура, бр. 43 (2526), 12 декември 2008 г.
  6. ↑ Камелия Спасова, „Обръщане към Темискира“, рец. в Литературен клуб, 9 юни 2009 г.
  7. ↑ За Jelentés és anyagyilkosság на сайта на изд. Balassi Kiado, архив на оригинала от 26 април 2014, https://web.archive.org/web/20140426171645/http://www.balassikiado.hu/product.php?id_product=683, посетен на 22 юли 2012
  8. ↑ Ралица Георгиева, „Обичащата и обичаната“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2782), 10 октомври 2014 г.

Външни препратки

За нея