Биография
По-долу е показана статията за Катя_Воденичарова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Катя Воденичарова | |
| българска детска писателка | |
| Родена |
13 септември 1926 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност | българка |
| Учила в | Софийски университет |
Катя Воденичарова е българска детска писателка, авторка на детска проза, театрални пиеси, текстове на детски песни.
Биография
Катя Райкова Воденичарова[1] е родена на 13 септември 1926 година в София.[2] Завършва Класическия отдел на Втора девическа гимназия и висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Български език и литература“.[3]
Работи 33 години в БНР – редакция „Детско-юношески предавания“ (19 години) и редакция „Хумор, сатира и забава“ (14 години).[3][2] С нейното име са свързани популярни детски радиопредавания, като „Бате Райко Многознайко“, „Хоп Троп и Художникът Почти Вълшебник“, „Приказки за Радослав“, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“, „Тромбата на Вили“.
Пише и на здравна тематика. През 1954 година пише книгата „Работата на Български червен кръст“ в съавторство с В. Войнова. През 1963 година излиза сборникът от художествени и научни четива „Разкази за здравето“ в съавторство с Васил Стоицев. През 1993 г., заедно с художника Теню Пиндарев, се включват в кръга съмишленици на списание „Социална медицина“ и двамата стават автори на множество къси трагикомични разкази и злободневни карикатури. През 2008 година Научното дружество по социална медицина издава книжка, събрала 22 разказа на Катя Воденичарова и 33 карикатури на Теню Пиндарев, под заглавие „Случки и смешки за разни болежки“, която получава награда на Националния литературен конкурс на медицинска тема за творби на автори немедици.[4]
Член е на Съюза на българските писатели.[5]
Творчество
Катя Воденичарова е автор на:
- 8 радиопиеси
- 6 куклени пиеси
- 8 театрални пиеси
- „Една чанта мечти“
- 1960: „Внезапна проверка“
- 1982: „Момчето, от което вдигнаха ръце“
- 1986: „Два картофа и шише лимонада“
- 1987: „Приказка за еди-кой си“
- 8 телевизионни пиеси и филми
- 1987: „Не се мотай в краката ми“
- Над 10 книги – повести и разкази:
- 1962: „В първи клас“
- 1964: „Янка, бабино момиче“
- 1965: „Момче-юначе“
- 1970: „Приказка за Радослав“
- 1967: „Хоп Троп“
- 1971: „Артистът от нашата улица“
- 1979: „Един метър над земята“
- 1988: „Чочко тръгва по света“
- 1996: „Ела, Мони, изяж ме!“
- 2007: „Следвай ме, бабо!“, ИК „Жанет 45“
- 2008: „Случки и смешки за разни болежки“
- 2008: „Торта на патерица“, ИК „Жанет 45“
- 2015: „Весели случки с внуци и внучки“, ИК „Български писател“[6]
Награди
- 1987 – „Златна ракла“ на едноименния телевизионен фестивал[4]
- 2006 – „Златна ракла“ на едноименния телевизионен фестивал[4]
- 2006 – Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос.[3]
- 2008, 2 април – Национална награда „Петко Р. Славейков“ за цялостен принос в литературата за деца за 2007 година[3]
Източници
- ↑ Показалец на имена на лица и колективни органи, Уебсайт на Народна библиотека
- 1 2 На 90 години писателката Катя Воденичарова е непоправима оптимистка, Интервю на Петя Александрова, в. „Дума“, 3 декември 2016
- 1 2 3 4 Справочник на изданията » Автори » Катя Воденичарова, уебсайт на издателство Жанет 45
- 1 2 3 Катя Воденичарова на 90 години, от Редколегията на сп. „Социална медицина“
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г.
- ↑ Катя Райкова Воденичарова, Своден каталог на НАБИС
|
